Свирките за диви патици са звукови примамки, които помагат на ловеца да привлече вниманието на водоплаващите. Те представляват инструмент, изработен от тръстика и пластмаса, който помага при имитиране звуците на патицата, като по този начин се привлича вниманието на животното и то се отправя към мястото, където се намира ловецът. Свирките за диви патици са така устроени, че позволяват на ловеца да регулира силата на звука и вида повикване, което той желае да възпроизведе. Те са задължителен ловен аксесоар за всеки, който иска да осъществи успешен лов на диви патици.
История
Преди изработката на свирки за диви патици да се превърне в масово производство, ловците са използвали обикновени свирки или изкуствени примамки, наподобяващи самото животно. Става въпрос за 1678 година, макар че се смята, че симулацията на патешки призив се е използвала много преди това в Далечния Изток. Още тогава хората са примамвали водоплаващите, използвайки техните собствени звуци, след което са ги привличали още по-близо с храна и са ги улавяли в капан.
Непатентовани свирки за патици се произвеждат най-рано от 1850 година. Първият патент е присъден на Елам Фишър през 1870 година. Малко по-рано, през 1863 година, производителят Фред Алън е създавал свирки, възпроизвеждащи патешки звуци, но не е имал патент. Свирките на Алън са представлявали прави плоскости с тръстики, извити в цилиндрична форма. В началото са се произвеждали от метал, но ловците са ги усещали твърде студени върху устните си, затова дизайнът на модела се променя, като в конструкцията се включва дървен материал, вместо метален. Свирките на Фишър, вече патентовано производство, са представлявали две части извито дърво, които са прикрепени с лице една към друга, а по средата е поставена метална тръстика, прикрепена чрез поддържащо устройство (обикновено ремък), което обхваща и крепи всички части. Тези свирки за примамване са имали твърде малко звукови вариации, освен това често се е случвало ловецът да си пореже езика или устата на тях. Затова не Фишър, а Алън е първият, който успява да си спечели добро име на пазара със своите свирки за диви патици. През 1880 година те вече са известни и масово търсени.
Дейвид Фулър е първият производител, който получава патент за своите свирки за гъски през 1885 година. През 1903 година той произвежда нов видзвукови примамки – свирки, комбиниращи гъши и патешки звуци. Тези свирки са имали специален винт, който се е прибирал от вътрешността на цилиндъра, променяйки звуците, които се възпроизвеждат при различни методи на свирене.
Между 1900-1910 година са направени множество модификации за подобряване свирките за диви патици, например: формата на мундщука, където се произвежда звукът, от права се модифицира в заоблена; клиновете биват заменени с жлебове и коркови заключващи системи. След това вече започва производството на свирки за патици, изработени от материали, различни от дървените – каучук и акрил.
Филип Санфорд Олт от Пъркин, Илинойс е един от най-известните производители на свирки за патици през началото на миналия век. Той основава своята компания през 1904 година, започвайки с производството на свирка, наречена Arkansas Style duck call. Тя съдържа права тръстика и извит мундщук – дизайнът е наподобявал съвременните модели свирки за патици. Олт получава патент за първата свирка за диви патици, чиито звуци могат да бъдат настроени, през 1905 година. Тя е направена от здрав ебонит и позволява на ловците да променят силата на звука и неговата специфика.
През 20-те и 30-те години на миналия век започват да се произвеждат още няколко модела свирки за диви патици, при направата на които се използват различни техники за възпроизвеждане на специфичните звуци за привличане на водоплаващи. Към средата на 1920 година човек на име Чарлс Дито започва да произвежда нов модел свирки за патици, наречени Eureka Model. Те представляват две части и съдържат твърди гумени вложки и тръстика. През следващото десетилетие до 50-те години, производителите Кларънс и Дъдли Фолк (баща и син) изработват първите пластмасови свирки за диви патици, но произвеждат и няколко модела дървени свирки. През 1935 година търсенето на свирки за диви патици в Съединените щати нараства неимоверно, което превръща производството на звукови примамки в успешен бизнес.
До 1950 година се появяват все повече производители на свирки за примамване на диви патици, които предлагат модели в най-различни цветове и шарки. Това допринася не толкова за развитието на технологията, използвана при изработката на звукови примамки, колкото за естетическия вид на свирките за патици. Новост в технологията обаче не закъснява – през 1950 година Джордж Йентцен и неговият партньор Каубой Фернандез проектират първите двойни и тройни тръстикови свирки за примамване на патици, чиято продукция доминира на пазара през следващите 20 години.
През 1972 година Фил Робъртсън създава известният и до днес модел свирка за патициDuck CommanderCall, а година по-късно основава и собствена компания Duck Commander. Неговият продукт, както и името на компанията, стават още по-известни, благодарение на сина му, Уили Робъртсън, който я превръща от семеен бизнес в мултимилионна империя.
Какво отличава дизайна на свирките за примамване на патици, произведени от Робъртсън, от предишните модели? Тяхната звукова примамка е съставена от две части: основа за вкарване на въздуха в единия край и свирка – в другия. Двете части са поставени в резонансна тръбичка, което допринася за по-пълноценно произвеждане на звука. Някои модели свирки, които компанията произвежда, включват в конструкцията си множество разглобяеми частици, които, при произвеждане на звука, имитират женска дива патица. Смята се, че свирките, произведени от Робъртсън, издържат на всякакви метеорологични условия – нещо, което е липсало на пазара до този момент.
Специфика на свирките за диви патици – конструкция и материали
Конструкцията на всяка свирка за примамване на диви патици не представлява нещо по-различно от тази на всяка обикновена свирка, направена така, че да имитира звуците, които водоплаващите издават. Първите свирки за диви патици са представлявали най-обикновен дървен инструмент в цилиндрична форма, като в началото му е имало отвор, от който излиза звукът. Много ловци преди това са използвали собствения си глас, за да имитират звуците, които патиците издават, но, благодарение на звуковите примамки, които постепенно се развиват все повече, включвайки много нови звуци и възможност за увеличаване/намаляне на тона, това вече не е нужно.
Двата най-често срещани висококачествени материали, от които се правят свирки за патици днес, са дърво и акрил. Съществуват акрилни свирки, дървени свирки и свирки, направени и от двата материала.
Първата съществена разлика между дървените и акрилните свирки, имитиращи патешки звуци, се състои в това, че звуците от акрилните свирки са много по-силни и се простират на по-далечно разстояние, отколкото тези от дървените свирки. Това трябва да се има предвид според спецификата на лова, т.е. ловецът трябва да съобрази каква свирка ще използва спрямо разстоянието, на което се намира от патиците. Акрилните свирки са предпочитани при ловуване в големи, открити пространства, тъй като чрез тях звукът е способен да достигне по-далеч и да примами дивите патици. А дървените са подходящи при ловуване на блатист район, без наличие на силен вятър и буря.
Втора ключова разлика между акрилни и дървени свирки е в това, че първите, макар да са по-силни, демонстрират много по-малко звукови вариации. Трябва да се има предвид обаче и третата разлика – дървеният материал се свива и разширява според нивото на влага и температурите, на които се излага, а акрилът не се влияе от времето. При свиване и разширяване на дървените свирки (нещо, което се случва не веднага, а след часове, но все пак трябва да се съобрази) се променя и звукът, който те възпроизвеждат.
Съществуват свиркиза далечно примамване и за примамване от близко разстояние. Това се определя от силата на звука, който свирката е способна да издаде. Съответно за по-далечно разстояние е нужна свирка, издаваща звуци с по-голяма височина на тембъра, а за близко примамване – по-ниска височина, тъй като силният звук може да изплаши водоплаващите. Трябва да бъдат съобразени и метеорологичните условия – при наличие на силен вятър е нужна свирка, способна да издаде по-високи звуци, за да може патиците да ги чуят и уловът да бъде успешен.
Видове звуци
За всеки ловец на диви патици е известно, че съществуват различни видове звуци, всеки от които съобразен със ситуацията по време на лов. Свирката не върши цялата работа на ловеца – той трябва, от една страна, да бъде запознат с видовете звуци, и, от друга, да знае как да ги възпроизведе със свирката.
Ето кои са най-основните и често използвани звуци за повикване на диви патици:
1. Основен звук (The Basic Quack) – това е първият, най-обикновен патешки звук, който всеки ловец трябва да овладее. Основният звук е кратък и остър, той е най-често използваният при лов на водолюбиви птици и служи за привличане на тяхното внимание. Когато патицата прелети край ловеца, търсейки място, на което да кацне, този сигнал ще я привлече да се насочи в посока към него. Когато обаче птицата тръгне към ловеца, грешно е той да продължава да възпроизвежда същия звук – трябва да смени с друг.
2. Сигнал за поздрав отблизо (The Greeting Call) – повечето ловци използват този сигнал още в началото, когато забележат патиците и вече са привлекли тяхното внимание. Той представлява серия от 5-7 тона, възпроизведени в низходящ ред с равен ритъм.
3. Сигнал за поздрав отдалеч (The Hail Call) – един от двата най-силни и продължителни звуци, които обикновено се използват за привличане вниманието на птицата, когато тя се намира далеч. Силата на звука може да изплаши патиците, ако разстоянието между тях и ловеца е малко, затова трябва да се внимава с използването на този сигнал. Но когато се възпроизвежда, свирката трябва да се надуе до достигане на висок, здрав и силен звук. Ако обаче ловецът не е сигурен кога трябва да използва този сигнал, препоръчително е да не го възпроизвежда.
4. Призив за връщане (The Comeback Call) – вторият най-силен и продължителен сигнал, който също е препоръчително да се използва само от професионалисти и опитни ловци. Възпроизвеждането в грешен момент може да изплаши птиците и да ги прогони надалеч, което проваля целия лов. Този сигнал се използва когато патиците не реагират на поздрава. Звукът е бърз и твърд, възпроизвеждат се 5-7 тона и не бива да се усложнява излишно.
5. Звук за хранене (The Feed Call) – поредица от бързи и кратки звуци, имитиращи патешко хранене. Височината на звука се вдига и спуска плавно. Тази имитация се използва, за да се внесе разнообразие между останалите звукове и за да се пресъздаде по-правдоподобно примамване.
6. Самотна патица (The Lonesome Hen) – това е често пренебрегван от ловците сигнал, който обаче може да се окаже особено ефективен, ако патицата e страхлива и не се поддава на призивите. Този сигнал може да се опише като широко разположено, нередовно, но продължително назално „квакане”. Някои ловци го използват за привличане вниманието на патици, намиращи се във водата, но на по-далечно разстояние от тях. Звукът „Самотна патица” трябва да е равномерно разпределен, нисък, дори гърлен, бърз и да се повтаря през няколко секунди.
7. Призивен звук (The Pleading Call) – призивният звук се използва за привличане вниманието на патици, летящи на по-голямо разстояние над ловеца. Тази покана е серия от 5-6 сигнала, които звучат сякаш ловецът наистина се моли на патицата да слезе към него. Първият „умолителен” призивен звук обикновено се възпроизвежда малко по-продължително време отколкото следващите от серията. Много ловци запазват Призивния звук за случаите, при които патиците отказват да се приближат, след като са чули основния звук или поздравителния.
Лов на диви патици - съвети за начинаещи
Ако сте начинаещ в лова на патици, най-доброто решение, което може да вземете в случая, е да предприемете тази дейност няколко пъти в компанията на опитен ловец. Следете действията му, попивайте от опита му и бъдете нащрек, защото ловът на диви патици не е лесно начинание. Ето няколко основни съвета за начинаещи ловджии:
1. Разузнаване. Отидете на мястото, където планирате да ловувате, намерете си подходящо място за наблюдение и следете къде се събират водоплаващите – това ще бъде Вашето място за лов. След като сте определили района, от който ще примамвате патиците, потърсете най-близкото до тях място, на което може да се скриете.
2. Укриване. Опитайте се да стигнете до предварително определеното от Вас място, от което ще дебнете водоплаващите, поне един час преди изгрев слънце, за да не бъдете забелязани. Прикривайте се колкото се може по-добре – това е от решаващо значение за успешен лов. Може да се скриете зад храст или сами да изработите имитация на такъв – например с тръстика и върбови клонки. В никакъв случай не носете със себе си бели предмети (кутия, кофа или столче), които могат лесно да бъдат забелязани.
3. Примамка. Важно е да знаете следното – патиците ще насочат полета си срещу вятъра. Ако носите със себе си изкуствена примамка, съобразете се къде да я поставите, за да предизвика желания ефект.
4. Повикване със свирка. Ако сте начинаещ ловец на патици, упражнявайте свиренето си вкъщи толкова пъти, колкото е нужно, докато се получи правилно възпроизведен сигнал. Запознайте се с различните видове звуци, които описахме по-горе, и се научете да преценявате в кои в каква ситуация се използват. Ако свирите към летящите патици и те се насочат право нагоре, вместо към Вас, значи сте ги изплашили и имате нужда от още подготовка. Започнете с основните сигнали и чак когато сте се научили да ги възпроизвеждате правилно – обърнете внимание и на другите. Не подценявайте звуковото примамване – това е най-важната стъпка за успешен улов на диви патици.
5. Стрелба. Преди да предприемете лова, уверете се, че познавате добре спецификата на оръжието си. Упражнявайте се предварително и проучете всички негови особености.
6. Правила. Не забравяйте, преди да предприемете планирания лов на диви патици, да се запознаете с правилата и нормите за избрания от Вас район.
