Какво трябва да помислим преди да вземемловно куче?
Първото нещо преди вземана на куче, е да знаем дали околните са съгласни с нашето намерение.
Пространството е от изключително значение за кучето.
Колкото е по-малко пространството за едно куче толкова по трудно е неговото отглеждане. Кучетата са енергични и подвижни животни имат нужда от постоянно движение, а малките кучета нужда от особено внимание и постоянни игри.
Разговора с околните преди вземането на куче е важен, защото, ако някой в семейството не е съгласен, това ще повлия на енергията и възпитанието на кучето.
Ако, кучето се отглежда в апартамент, то големината на кучето трябва да отговаря на големината на жилището. Правилото е по-добре, по-дребно от колкото много едро куче.
Когато кучето е едро то винаги пречи в малки помещения или в стай с много мебели. Така кучето се чувства измъчено, неспокойно и създава неприятности.
Кучето трябва да развежда всеки ден на разходка.
Продължителността на разходката също зависи от големината и породата на кучето. Освен това всекидневната разходка от половин час е здравословна и за самите стопани на кучето.
По-добре е да се вземе чистопородно куче, отколкото куче с неизвестен произход.
Чистокръвните породи кучета са резултат научна и експериментална веща намеса на човека. Така са постигнати определени качества и типична външност особено важни при ловните кучета, които се предават на следващите поколение без промяна. Важно е да се отбележи, че качествата на породата се проявяват едва след 6-тия месец на кучето.
Според предназначението си породите ловни кучета се разделят на следните групи:
Пойнтер, дратхар, ягдтериер, фоктериер, дакел, английски сетер, ирландски сетер, бретон шпаньол, германски брак, българско гонче, сръбско гонче, трицветно гонче
Важни принадлежности за ловни кучета
Нашийникът е най-важната принадлежност.
С хващаме и държим здраво кучето. Правилно е да има метална плочка, за да се отбележи адреса на собственика. трябва да бъде от здрава кожа, широк от 1 до 3 см и да отговаря на големината на кучето. Той не трябва нито да стяга шията, нито да се изхлузва през главата. В момента се предлагат различни дори .
Намордник.
Нито стопанина нито кучето обичат намордника, но това е необходимост. Поставянето на намордник е необходимост при разходка на куче на обществени места, влизане в ресторанти. Дори и най-спокойното куче може така неочаквано да се раздразни, че да ухапе някого, което ще предизвика проблеми.
Препоръчително е намордника да е от мека кожа и да пасва така, че нито да стяга, нито да трие кожата на животното. Трябва да бъдем сигурни, че през намордника кучето не може да хапе.
Жилетките за кучета са проектирани и съобразени с удобството и сигурността на вашето куче. Яркия цвят е за предпочитане защото предоставя отлична видимост на ловеца в горската обстановка. Изключително важно е да изберете точния размер жилетка и в никакъв случай по-малък номер. По-малките жилетки притискат кучето и това става трудно подвижно. Защитните жилетки са изработени от висококачествени материали в случай на атака от стана на дивеча.
GPS технологията се указа изключително подходяща за лов с кучета.
Няма по-добър начин да разберете къде, кога и колко време ловджийското ви куче преследва диво животно. Може да се каче, че повечето устройство на GARMIN, DOGTRA, DOG TRACE, TRACKER или INTELINK са снабдени с всички възможно като скорост, следене в реално време, карти, като някой марки като TRACKER модел supra позволяват дори команди по телефон на кучето.
Възпитание на ловното куче
Излишно е да казваме, че това е най-важната част от живота на кучето. Куче, което не е възпитано и не изпълнява команди е безполезно за ловни нужди. Възпитанието има за цел да изработи онези навици, които научават младото куче на дисциплина те са основа на неговото обучение.
Навиците можем да разделим на следните:
Избор и свикване с името.
Научаване на името се извършва още в най-ранна възраст на кучето. Преди научаването обаче е по важен избора на името. Най-добре е името на кучето да се състои от 1-2 срички, да може да се изговаря ясно и добре да се чува.
За предпочитане са ясните гласни. Пример за подходящи имена са: Фифи, Джери, Роки, Томи, Шаро, Бари, Лупи, Валди, Кора и други. Това са просто примери за да стане ясно. Не е подходящо да избираме имена на кучета, които са и имена на хора, това е от етична гледна точка. Разбита се избора е изцяло на стопанина.
Най-добрия доказан метод за бързо научаване на името е, кучето да е в затворено помещение да се извиква многократно и да се поощрява с лакомство. Така след няколко дни кучето ще започне да се отзовава на своето име..
Повикване
Основната команда, използвана при това упражнение е ласкав и невисок вик „тук“, или сигнал с помощта на свирка и уста. При изработване на този сигнал задължително се показва и лакомство, което кучето получава от стопанина си при изпълнена команда. Това упражнение се извършва с двумесечна възраст на кучето.
Ходене на кучето в крак с ловеца.
Командата е в „в крак“ с леко засилен заповеднически тон. С тази команда се цели да се накара кучето да върви редом до ловеца при лов или на един отстъп от левия му крак. Този навик трябва да се изработи когато кучето е на около петмесечна възраст. Желателно е занятията да се провеждат на места където не разконцентрират животното, затворени помещение и прочие.
Условен дразнител е командата „в крак“, а безусловен – дърпането на повода и даването на лакомство.
Последователността на действие е следната: ловецът хваща повода с лява ръка близо до нашийника, останалата част от него държи в дясна си ръка. Когато кучето не изпълнява ходи напред, настрани или задържа, командата се повтаря отново и отново само, че по-настойчиво като се придружава с дърпане на повода. Правилното изпълнение на командата се поощрява с даване на лакомство и с ласкава команда „браво!“, „в крак!“
Когато навикът се придобие, поводът постепенно се отпуска до неговото напълно премахване и свободното движение на кучето с ловеца без помощта на повод. При напълно усвоена команда даването на лакомство се преустановява и се заменя само с одобрителни похвали като „браво“.
Сядане
Основната команда е „седни“ съпроводен с движение с дясна ръка, вдигната високо напред, безусловната команда е натискане на кучето, дърпане на повода и даване на лакомство.
Изработването на този навик става в следната последователност. С дясна ръка ловецът хваща късо повода, лявата длан поставя на крупата на кучето и произнася команда „седни“.
След даване на командата натиска надолу с лявата ръка , а с дясната вдига повода нагоре, докато кучето седне.
Всяко правилно изпълнение се поощрява с лакомство и ласкаво „браво“.
Лягане. Основната команда е „легни“.
Този навик се изработва след, като кучето е усвоило команда „седни“.
Условните дразнители са командата „легни“ и жестът – рязко спускане на вдигната дясна ръка от равнището на гърдите към дясното бедро. Безусловните дразнители са натискането или подкосяването на предните крака на кучето.
Изработването на навика се извършва по следния начин: ловеца коленичи на дясно коляно. С дясна ръка държи повода късо. Лавата ръка е поставена на холката на кучето. Командва „легни“ след което дърпа повода с дясната ръка надолу и напред, а с лявата натиска върху холката. При изпълнена команда се повтаря „легни“, „браво“ и се дава лакомство.
Похвалата и укорът трябва ясно да се различават по интонация на думите ни. Хвалим с мек, любезен, висок глас, укоряваме строго, кратко, енергично с твърд, нисък глас. Абсолютно безцелно е тонът да се повишава много силно. Все пак кучето чува 16 пъти по-добре от човека.
Не бива да се прекалява нито с похвалите, нито с укорите.
Въздействието им намалява, при използването им. Прекратяване на нежални действия се извършва с команда „НЕ“ !, което е условния дразнител, а безусловния е с помощта на бодлив нашийник. Подходяща е командата за забрана да се извършва на места, където има дразнители като: храна, домашни животни, други кучета. При опит на кучето да тича или играе към с тях се изрича ясно със силна и строга интонация команда „НЕ!“ съпроводена със силно дърпане на повода или удар с пръчка. Когато разберете, че кучето изпълнява командата, използването на повод става излишно.
Привикване към стрелба
Подхода е следния, излизаме на разходка с приятел ловец, той произвежда стрелба на около стотина метра от нас (задължително с хаосни патрони) и наблюдаваме поведението на кучето. Ако кучето е спокойно, даваме знак на ловеца да се приближи на петдесет метра, произвежда изстрел отново, забелязваме, че кучето проявява признак на страх. Даваме му лакомство и го успокояваме, така докато кучето свикне с изстрела дори и на близка дистанция и приеме спокойно последващи изстрели.
Важни принадлежности за ловни кучета.
Избора от аксесоари в днешната индустрия е огромен. Трябва добре да прецените какво точно ви трябва и за какво ще използвате кучето си. Все пак има задължителни принадлежности ето някой от тях:
Нашийник. Най-важната принадлежност за кучето ни.
С него хващаме и държим здраво кучето. Нашийникът трябва да е от здрава кожа широк между 1 и 3 см. Не трябва нито да стяга шията, нито да се изхлузва от главата. Кучето трябва да бъде винаги с нашийник когато се разхожда в населени места.
Повод – трябва да бъде 1-2 см широк здрава кожа и дължина до 140 см. Препоръчително е кучето да се води на повод винаги, когато напускаме жилището си. Дори и да е свикнало на свободни разходки и сред хора, възможни са инциденти предизвикани от най-различни дразнители за кучето. Затова препоръката е винаги на .
Място за лежане и спане. Също като при хората мястото където кучето си почива и спи е от огромно значение за неговото спокойствие. Мястото на което спи е неговото царство, там се чувства най-безопасно. Това е мястото което кучето винаги при заболяване, тревога, страх. За това е хубаво да се подсигури максимален комфорт, например възглавница, одеяло дори матрак, но трябва да не са много меки, защото това вреди на кожата на кучето.
Затова не трябва да бъдат пълни с пера или пух, а конски косми, морска трева или друг подобен твърд материал. За малките кучета е добре да бъдат в дървена кутия с отвор, а дъските задължително гладки и рендосани.
Препоръчително е ловните кучета да бъдат отглеждани в бокс с колибка в градината или в двора. Боксът който е отделен за кучето да е добре опънат с телена мрежа, поставена дълбоко в земята за да не можа кучето да я изрови и съответно толкова висока за да не я прескочи. Подът е препоръчително, ако е бетонен да е с лек наклон за да има оттичане на водата, ако е направен от пръст задължително да се покрие с дебел пояс пясък. Мястото също трябва да се избере внимателно да не е на ветровито или прекалено слънчево място.
Подходящи са специални съдове за кучета, кучето трябва да яде само от специално за него преназначен съд. Не трябва да се смесват домашни чинии и посуда, те не трябва да бъдат използвани защото кучето свиква с тях и ще се опита да яде и от вашите чинии и паници, задължително да се използват различни от вашите и специално пригодени за кучешка храна съдове. Съдът за храна трябва да е от устойчив материал ида бъде така изработен, че да не може кучето да го бута и обръща с муцуна. За да се пази чистота, съдът за храна се поставя върху гумена или дървена подложка. За кучета с дълги уши е препоръчително по-тесен и по-дълбок съд, за да се предотврати потапяне на ушите в храната.
Съдът за вода трябва да е тежък и изработен така, че да не може да се обръща. Съдовете за вода и храна се поставят един до друг , когато водата винаги трябва да бъде прясна.
